Прочетен: 748 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2007 16:56
Драги ми Смехурко!
След зимата, която не дойде, не пукна и пролет. Сега е за ски, но аз газих кишата вече и закрих сезона веднъж.
Тук иначе ни занимават с това каква благодат ни се сипва с влизането ни в Европата. Вчера имах работа в Х. и реших да посветя няколко часа на субсидиите, които селско- стопанските стопани ще получат като директни плащания от Европейския съюз. Презентацията се състоя в Дома на техниката- солидна сграда в центъра на Х., срещу кино Люмиер, което отдавна затвориха, разбира се. Та подът на залата странно вибрираше тогава, когато един човек се движи. Но явно вибрациите заглъхват, когато поема стъпките на повече хора. Чудя се какво ли ще е, ако трябва да издържи хоро на ансамбъл „Българе”, например. Но както и да е.
Влязох в залата и там се намерих с единствената нашенка, която беше изпратена от Общината да присъства по служба. Както по служба се оказаха и кметовете от съседните на Х. села. Повечето в пенсионна възраст с един и същ служебен явно джиесем, на една и съща мелодия на звънене. Този звън неизменно озвучаваше пауър пойнт презентациите за субсидиите и националната политика в земеделието. Презентаторите, седнали зад масата, с червено сукнопокрита, ми напомняха за комисарите, които са разяснявали навремето партийната линия и вместо екранът за презентации е висял портретът на някое партийно величие. За момент си ги представих пред ученици в училище, замеряни и освиркани или пренебрегвани с игра на карти, бой или гримиране. Четяха презентацията, в която стълбовете на Общата селско- стопанска политика заковаха вниманието на присъстващите толкова дълго, че съседът ни го унесе дрямка.
Един от кметовете се размърда, за да се намести удобно на стола си и да възприеме по- добре мерките и политиките, които предвиждат и подобряване на селския пейзаж. Но не щеш ли столът поддаде и човекът предвидливо се премести на съседния. Все пак го заинтригува този стол и реши да провери къде точно е поддал на теглото му. Оказа се, че не само той се вълнува от политиките за Подобряване на селския пейзаж. Току зад него кмет и кметица оживено вече обсъждаха как и къде точно това подобряване ще се осъществи на територията на кметствата им.
Моят съсед така и щеше сладко да си подрямва, ако не беше въпросът на N-ския кмет. „Как ще дойдат да ми кажете тия пари, като ние нямаме и банкова сметка?” „ А, нямаме.” Измляска съседът ми. Този унес явно не го е изключил съвсем от случващото се. „Ами защо нямате?”попита от масата на подиума презентиращата. „Как да имаме, като нищо не получаваме от години.” –отвърна кметът на N. „Чуваме, че в разградско кметовете получавали бюджет за канализация и пътища, въпреки че техните села са много по- малки.” Презентаторът отклони отговора за другата точка- Въпроси и отговори. Когато отново въпросът висна със страшна сила. Тогава стана на крака служителка на община М., която спокойно обясни какъв е редът, за да си получат парите. „Ще ви дойдем на обмяна на опит”- се закани N-ският кмет и приложи блокада на служителките от М. Това пък сложи край на точката Въпроси и отговори и семинарът се разпусна.
Та това беше на Презентацията на европейското бъдеще на селското стопанство. На такива сбирки ще ходя силно парфюмирана си дадох лично за себе си сметка. Всички кметове ползват един и същ парфюм. Възнамерявам да закупя оригинален френски, какво мислиш?
С поздрав най- сърдечен
Весел Патиланец
06.04.2007 22:05
07.04.2007 14:19